"Вкусни" спомени: защо храната е един от най-мощните стимуланти на паметта

Защо картините от миналото, където има храна, са толкова ярко отпечатани в паметта?

Повечето от нас имат мили спомени, свързани с храната. Най-често те идват от нашето детство. Аз си спомням сладките лакомства, които майка ми е приготвяла. Вкусните мекици на баба сутрин, които сервираше с мед, а в кухнята се носеше все още мирис на прясно смляно кафе, което майка ми и баща ми пиеха в градината. Съботните пикници в една борова горичка. Всички тези спомени, свързани с храната, са много истински и живи, понякога дори по-ярки от други спомени.

"Спомените, свързани с храната са по-емоционално наситени от другите, защото включват всичките пет сетива. Така че, когато взаимодействате с възбуждащ фактор, това създава силен ефект", обяснява Сюзън Уитбърн, професор по психологически науки в Масачузетския университет.

Не използвате само зрение или вкус – използвате всички сетива, което прави възможно създаването на богата палитра от спомени. Ситуацията – къде точно си бил, кой е бил наоколо, всеки нюанс е запомнен сякаш, а спомените са изпълнени с носталгия заради целия контекст на събитието, затова в Кухня Терапия имаме такива упражнения, в които храната е символ на всичко, което някога се е случило. Въпросът е в това, че детските ни спомени са много важни днес – те отразяват целия ни житейски опит в семейството, както и извън него, затова храната е наситена с характеристиките на символизма.

Психологът и невролог Хадли Бергстрьом, асистент по психология в колежа "Васар", Пъкипсий (Poughkeepsie), прави редица изследвания в тази посока :

"Самата идея на носталгията", казва Бергстрьом, "е, че сосът (например) се свързва не само с вкусна паста, но и с баба и нейната къща – затова храната е толкова силна. Всички останали стимули на спомените са свързани с подобряващите свойства на този вкусен сос за паста." Именно поради тази причина Бергстрьом използва храната в своите научни изследвания върху човешкото поведение, с което допринася много за Кухня Терапия днес. Това е самата природа на спомените, свързани с храната. Те се определят от ситуацията, емоциите, другите хора, които са били с нас в този момент.

Когато приготвяме ястие по старите рецепти, които сме съхранили в паметта или в старите тефтери или пък готварски книги, то започваме да възстановяваме и картини от миналото. "Ето чаеното парти на баба и нейните приятелки, баба, която подрежда чаши и десертни чинии, изработени от порцелан. След това идва ред на сребърните лъжички, които тя внимателно съхранява в бюфета и изважда само при специални поводи. Във всяка чинийка поставя лъжичка с тихо, но весело звънене. Но най-важното предстои. Баба отива в кухнята и се връща, носейки нейният вкусен ароматен кейк."

Да, зная наизуст всички съставки, които баба ми е използвала. Не забравям колко минути трябва да пека във фурната и на каква температура. От време на време се опитвам да приготвям кулинарния шедьовър на любимата си баба, може би, за да създам вкусни моменти, които моите деца и внуци ще запомнят.

За да се развиваме и израстваме, е важно понякога да се завръщаме в детството, да приемаме тази част от вътрешното ни дете, която е отговорна за много процеси в живота ни днес: креативност, спонтанност, способност да бъдем искрени, способност да обичаме. Какви послания все още пазим от нашите родители, какви решения въз основа на тях сме взели ?

Скъпи приятели, присъединете се към нас, абонирайте се за сайта ни, за да научите още много неща.

А ние ви пожелаваме много щастливи дни :

• Бъдете любопитни.

• Мечтайте, фантазирайте, постигайте.

• Създавайте – рисувайте, конструирайте, плетете, гответе, бродирайте, шийте, всеки творчески импулс, който правите, ще ви обогати.

• Танцувайте.

• Пейте.

• Флиртувайте.

• Играйте с децата.