Кинотерапията като част от арт-терапията е инструмент, чрез който се създава съгласувана картина за личността и нейните главни психологически процеси. Смисълът на кинотерапията е да се използва даден филм /избран от психолога/, за да освободи инстинктите и желанията, скрити в човека. Следователно истинският обект на анализ не е самият филм, а фактът, че филмът вълнува и от този филм се ражда друг. Филмът стимулира проявата на онези психични елементи, които са скрити вътре във всеки от нас, т.е. получаваме възможност да видим и разберем собствените си комплекси. Разбирането на всичко това води до постигане на свобода на действие при вземане на решения в живота ни, защото с изкуството развиваме креативно мислене. Въобще мисленето извън рамка стимулира и създаването на нови неврони и то не само в лявото или само в дясното полукълбо, активират се и двете, които комуникират помежду си.
В процеса на кинотерапията е важно да разберем какво точно „улавя“ човек във филма, дали е очарован от даден сюжет или образ. Кое докосва, привлича, предизвиква по един или друг начин емоция, тоест „действа отвътре“, с кое се идентифицира, и обратното, кое отблъсква, какви са предизвиканите емоции по време на различни картини. Може да се каже, че целта ни е да проверим собствените си способности за взаимодействие между въобръжението и реалността или да използваме кинотерапията като средство за завладяване на въображението ни. Следователно, емоциите от даден филм са инструмент за сравнение, който ни позволява да разкрием собственото си "Аз". Както в реалността, така и визуалните изкуства ни карат да мислим, мечтаем, да се радваме, да се съмняваме, да недоволстваме, да мразим. Вътре в нас минава още един кинофилм с много и едва набелязани образи, които възпроизвеждат не само видяното, но и това което е в нашите мисли. Сънят, споменът, фантазията, неочакваната находка или внезапно проблясналото прозрение – всичко това киното може да даде с такава необикновена живост, на каквато никое друго изкуство не е способно.
В класическата версия на груповата кинотерапия участниците гледат филм и го обсъждат в група. Ефектът е разширяването на концепциите: различните хора виждат какво се случва на екрана по различен начин и споделянето на своите впечатления предоставят един на друг допълнителна информация. 

Индивидуалното гледане на филма доведежда до не по-малко положителни резултати. Предимството е, че може да гледате филма сами, а дискусиите да провеждате на среща с психолога, на живо или онлайн няма никакво значение.